Дръзките образи изпод четката на Хендрик тер БРУГХЕН
Хендрик тер Бругхен (1588 ~ 1629) е художник от началото на холандската златна епоха в изобразителното изкуство и водещ член на холандските почитатели на Караваджо.
(Bagpipe Player, 1624)
Данните за живота му са извънредно нищожни. Известна е единствено годината му на раждане, само че не и датата. Знае се, че неговият татко е назначен за секретар на Утрехтския съд от принца на Ориндж Уилям Тих. През 1588 става правосъден реализатор на провинциалния съвет на Холандия в Хага, където е роден Хендрик.
Оскъдните сведения описват за човек, който пътува от Утрехт до Рим и 10 години по-късно се завръща, дами се, живее там до края на живота си и умира на 42-годишна възраст, по всяка възможност жертва на върлуващата чума. Знае се, че по времето си е считан за популярен художник, който с майсторство пресъздава прелестите на живота, изобразявайки обектите си в италиански жанр, по-добре и от самите италианци, и че Рубенс, пътуващ по това време из Холандия, декларира, че е разкрил един единствен същински художник там и неговото име е Хендрих тер Брухтен.
Влиянието на Караваджо в картините му е осезаемо. Те са присъщи с контрастната техника, която употребява сред ясните, ярки повърхности и мрачните, тъмни сектори. Интересен е и общественият натурализъм на субектите, от време на време очарователни, различен път шокиращи и даже от време на време напряко вулгарни. Темите са мощно прочувствено заредени, потреблението на светлината и сянката е удивително трагично.
От друга страна е доста въздействието, което Бругхен оказва върху доста от великите художници, творили след него. Влечението му към религиозните и митологичните тематики по-късно може да бъде забелязано в работата на Рембранд, а детайли от стила му се откриват в картините на Франс Халс и Йоханес Вермеер.
Интересното е, че допреди 50 години този художник е бил съвсем изцяло пропуснат, до момента в който през 2009 година картината му „ Гайдарят “ доближи рекордна цена в аукциона на Сотбис в Ню Йорк - $10,162,500. Така през днешния ден дръзките му облици, нарисувани с изключителни фини тоналности, които съумяват да внушат чувство за достолепие и великолепие, най-накрая биват оценени.
A luteplayer carousing with a young woman holding a roemer
L'allegro bevitore,1625, Utrecht, Centraal Museum
The Calling of St. Matthew, 1621, Utrecht, Centraal Museum
The Gamblers, 1623, Minneapolis Institute of Arts
Heraclitus, 1628, Rijksmuseum Amsterdam
A Laughing Bravo with his Dog, 1628
The Singing Lute Player, 1624
Supper at Emmaus, 1616, Toledo Art Museum
The incredulity of St. Thomas, c. 1622, Rijksmuseum Amsterdam
The Liberation of St. Peter
The Rich Man and the Poor Lazarus, 1625, Centraal Museum in Utrecht
Melancholia (Mary Magdalene), 1627-1628
The Liberation of Peter, 1624
The Adoration of the Magi, 1619, Rijksmuseum Amsterdam
Картини: Wikimedia Commons, Pinterest